Арменски след в историята на Византия: от императорски династии до културен синтез Въведение: Армените като създатели на империя Вкладът на армените във византийската императорска история е трудно переоценен. Това не беше периферен етнически елемент, а един от ключовите народи-строители на империята, играещи изключителна роля във военната, политическата, династичната и културната й живот на протежение на седем века (V–XI в.). Арменският след не е маргинален ефект, а структурен компонент на византийското государство, особено в периода на неговото най-голямо могъщество и териториална експанзия. Това е история на интеграция, асимилация, но също така и на запазване на уникалната идентичност в рамките на имперския универzum. 1. Династичен принос: императори с арменски произход Най-якият пример за дълбочината на арменската интеграция е произходът на цели императорски династии. Исаврийска (Сирийска) династия (717–802): Въпреки че традиционно се свързва с Сирия, много историци (Н. Адонц, П. Шаранци) настояват на арменския произход на основателя й, Лев III Исавр. Важно е, че неговият син и наследник, Константин V (741–775), беше женен на арменска княгиня Ирена от рода Камсаракан, което укрепи арменските връзки на династията. Македонска династия (867–1056): Една от най-великите династии на Византия, при която империята постигна своя апогей. Основателят й, Василий I Македонянин (867–886), според съвременните изследвания (А. Тойнби, П. Харанис), беше по произход арменин от фемата Македония (където живееха много арменски заселници), изходец от крестьянска семейство. Неговият роден език беше арменски. При Македонската династия арменската елита постигна своя връх на влияние. Отдели императори: Роман I Лакапин (920–944) — арменин от ниските слоеве, станал съвместен владетел и тестем на Константин VII. Иоанн I Цимисхий (969–976) — блестящ полководец и император, произлизащ от арменски аристократичен род Куркуасов (арм. Гурген). Никифор II Фока (963–969) макар и да беше грек по баща, ... Читать далее