Трагедия, или песнь козла: от дифирамба до универсального закона Словото «трагедия» е въошло в обиход като означение на най-висшата степен на несчастье. Въпреки това, неговото исконно гръцко значение — τραγῳδία (tragōidía) — буквално се превежда като «козлина песнь» (от tragos — козел и ōidē — песнь). Този странен, почти парадоксален термин е ключ към разбирането на едно от най-големите изобретения на античния дух — художествена форма, която е превърнала ритуалното действие в закон на съществуването на човека пред лицето на рока, боговете и собствения си природа. Издори: между ритуала и състезаниетоНаучният консенсус свързва произхода на трагедията с дифирамба — хоров химн в чест на Дионис, бог на виноделието, екстазата и животворящите сили на природата. По време на дионисийските шествия участниците, облечени в козлини шкури и маски (или, според друга версия, състезаващи се за жив козел като награда), изпълняваха песни, разказващи за страданията на бога. Постепенно от хора се изолира първият актьор (според традицията, той е Феспис през VI век пр.н.е.), който влиза в диалог с хора. Така се роди драматичната структура. Важно е да се разбере, че трагедията от самото си начало беше не забавление, а сакрално-граждански акт. Представлението ѝ в V век пр.н.е. в Атина по време на Великите Дионисии беше събитие от държавна важност. Три дни състезания на трагични поети (всяко от тях представляваше тетралогия — три трагедии и една сатировска драма) бяха посещени от всички граждани. Това беше колективен опит на катарсис (очистяване) — термин, въведен от Аристотел в «Поетиката» за описание действието на трагедията, което предизвиква «сострадание и страх» и чрез това води до емоционална и етична разрядка. Структура на мироощущението: герой, рок, гибрис Класическата афинска трагедия (Есхил, Софокл, Еврипид) е разработила неизменна структура на конфликта. В центъра е героят, изключителна личност (цар, герой на митове), надарена с гибрис (ὕβρις) — гордост, дерзост, престъпна самонад ... Читать далее