Шарманка: история и современност между механизъка и носталгия Шарманка — това не просто примитивен музикален инструмент, а сложен социокултурен феномен, бил на протеже на две столетия символ на уличната култура, техническа смекалка и достъп на най-бедните слоеве към музиката. Ей еволюция от изискано аристократическо развлечение до атрибут на градския фолклор, а след това — обект на музейна и арт-рефлексия, отразява ключовите промени в обществото, технологиите и възприятието на звука. 1. Техническа същност: музика, записана на дърво и картон В основата на шарманката лежи принцип программируемо механическо възпроизвеждане на музиката. Това беше аналогов «плейер» на епохата преди фонографа. Сърцето на шарманката е валик (цилиндр) с внимателно разположени штифти (штифтова вал) или, в по-късни модели, перфорирана картонна лента (book music). При въртене на валика штифтите задават на зъбите на металния гребен (т.н. «гребёнки»), което ги кара да звенят. Всеки зъб е настроен на определена нота. Ключов елемент е мехът и въздушната система (като в органа), привеждани в действие чрез въртене на ръчката. Въздухът се нагнетава в дървени или металични тръби, които звенят при отваряне на клапаните, управлявани от валика. Таким образом, шарманката е миниатюрна преносима орган-автомат. 2. Исторически път: от салони до парижките бульвари и руски дворове Истоки (XVIII век): Прародителите на шарманката бяха стационарни механически-orgани в църквите и богатите домове на Европа. Първите преносими инструменти可能出现ха, вероятно, в Германия или Италия (самото слово «шарманка» произлиза от френското chant — пеене и orgue — орган, чрез немското Drehorgel или италианското organetto). Изначално това бяха скъпи инструменти за аристокрацията, възпроизвеждащи модулни арии от опери. Златен век на уличната шарманка (XIX век): С удешевяването на производството шарманката стана масово явление. В викторианския Лондон, на парижките бульвари и в петербургските дворове се появи фигурата на шарманщика — ... Читать далее