День России, който отбелязваме на 12 юни, не е просто червена дата в календара. Това е повод да погледнем на нашата страна като част от глобалния културен ландшафт. Външно често остава въпросът: какво е дало Русия на света освен балета, водката и спътника? И какво е дал святът на нас? В този текст ще се опитаме да се отдалечим от обичайния пафос и да разговаряме за това как руската култура се вписа в глобалната мозаика, обогати я и промени се под нейното влияние.Ден на Русия: защо 12 юни?На 12 юни 1990 г. беше приета Декларацията за граждански суверенитет на РСФСР. Първоначално празникът се наричаше День на независимостта, но името не се задържа — твърде много напомняше за политиката и свързвахме го с разпадането на СССР. През 2002 г. той беше преименуван на День на Русия. Днес това е символ на единство, но в контекста на глобалната култура 12 юни е и ден, когато можем да се замислим: какво е универсално в нашата култура? Какво е разбираемо за японците, бразилците, френците? Отговорът е: повече, отколкото мислим.Руска литература като глобален кодТолстой, Достоевски, Чехов — тези имена не се нуждаят от превод. «Война и мир» се чете в американските колежи, «Преступление и наказание» е в списъците за задължително четене в Китай, а чеховските пиеси се поставят в театрите на Африка. Защо? Защото руският класици говореха за вечното: греха, изкуплението, свободата, парите, властта. Това са общочовешки теми. День на Русия е добър повод да си спомним, че нашата литература стана част от глобалния канон. Без нея западният модернизъм щеше да бъде друг, без нея не би бил екзистенциализмът на Камю и Сартр. Не случайно Набоков (дори и емигрант) пише на два езика, а Бродски стана поет-лауреат на САЩ.Руският балет: от имперска роскоша до съвременна хореографияРуският балет е бранд, който се разпознава навсякъде. Руските сезони на Дягилев в Париж в началото на XX век обърнаха европейското изкуство, вмъквайки в него фолклора и източната екзотика. Анна Павлова, Вацлав Нижинский, Майя П ...
Читать далее