Будещето на изкуствения интелект и Глобален диалог на ООН за управление на ИИ: ключов момент в историята на човечеството В швейцарската Женева на 6 юли 2026 година започна работа на първия Глобален диалог на ООН по въпроси на управление на изкуствения интелект (Global Dialogue on AI Governance). Това събитие, учредено с резолюция на Генералната асамблея на ООН, събра представители на правителствата, технологичните компании, научното общество, гражданското общество и международните организации за разработване на съгласни подходи към регулацията на една от най-влиятелните технологии на XXІ век. Събитието, което се провежда от 6 до 7 юли, привлече повече от 4 хиляди делегати от 170 държави и получи повече от 1500 писмени заявки. Това стана не просто още една международна конференция, а точка на бифуркация, където се решише дали човечеството ще управлява трансформацията, която носи ИИ, или ще позволи на нея да управлява себе си. Тревожен сигнал: предупреждения на Независимата международна научна група по ИИ Откриването на диалога съвпада с представянето на първия доклад на Независимата международна научна група по ИИ, съпредседатели на която са известният учен Йошуа Бенжио и носителят на Нобелова награда за мир Мария Ресса. Документът съдържа три основни предупреждения, които станаха основа за всички последващи дискусии. Първото предупреждение — за скоростта. Инетът отне 15 години, за да достигне милиард потребители. ИИ постигна това за две години. Генералният секретар на ООН Антониу Гутерриш на откриването на диалога заяви: «ИИ се развива с runaway speed — по-бързо, отколкото човечеството успява да го следва. Експеримент се провежда над нашите общества — без план и без съгласие». Системите вече не са просто инструменти, които очакват инструкции — те пишат код, действат в мрежата и вземат решения с все по-малък контрол от страна на човека. Нашите институции, създадени за управление на машини, които следват команди, не са готови за машини, които вземат решения. Вто ...
Читать далее